A glass of wine, a pinch of salt

Празниците отминаха и е време за последната рецепта от италианския месец. Днес няма да представям вино, но ще се спра на един изключително фин, лек и ароматен десерт. Аз не бих го нарекла торта, може би е по-скоро нещо между кекс и пудинг. Но си заслужава. Попаднах на рецептата съвсем случайно, докато търсех идеи в какво да вложа 2 кутийки рикота, които отлежаваха в хладилника от доста време.  Грабна ме визията на готовия продукт, но съставките доста ме смущаваха. Първо - напоследък бях прекалила с използването на лимони и в солени, и в сладки ястия, и не бях сигурна как ще се възприеме у дома поредното лимоново упражнение :) Второ - аз мразя грис още от детската градина. Толкова го ненавиждам, че когато децата бяха малки и се налагаше да им приготвям, не успявах да се насиля да опитам какво всъщност им сервирам. Но... изяждаха си всичко, така че едва ли е било толкова зле. Да се върнем на рецептата: Това е оригиналът -  Italian lemon-Ricotta cake , а аз реших...

Малко се забавих с рецептата този път, но знаете как е - Цветница, тренировки за козунаци, време за семейството и т.н. Ще се реванширам с представянето на едно интересно вино, съчетано с елегантно ризото, както и с обещанието че няма да досаждам с рецепти навръх Великден ;)  Да започнем с виното: Вече разказах как се подготвях онлайн с виното за италианския месец. Така попаднах на рекламираното като "универсален партньор за храна" Bulgarian Heritage Orange Димят. Обещанието за универсалност и любопитството към атрактивния цвят предопределиха моя избор. Според баща ми Димят е един от широкоразпространените в България сортове грозде за приготвянето на бюджетни вина - мнение, което ме направи още по-нетърпелива да разбера подценен ли е сортът и удачен ли се е оказал изборът ми. Моето впечатление - от първото опитване ми напомни за домашно вино. Това не е непременно нещо лошо, просто аз обичам изчистени бели вина. Предполагам обяснението за това мое усещане се крие във...

Месец на италианската кухня ;) Няма да започна с паста, пица или тирамису. Ще открия месеца на италианската кухня с ястие, което в българския си вариант е на особена почит у дома и едно вино, което се оказа изключително приятна изненада за мен. Как избрах виното: Миналата седмица по това време нямах ни най-малка представа дали ще успея да си поръчам необходимите продукти за готвене и всъщност никакъв реален подбор на рецепти. Така че се фокусирах върху това да намеря универсални вина, които биха се съчетали добре с всякакъв тип ястия. Една полза от изолацията - захванах се да чета повече за сортове, производители и типове вина, за да успея да направя успешна онлайн покупка, без да съм опитвала преди това. Така открих Spancha Мелник 55 на Винарска изба "Рупел". Честно казано, нямах никаква представа, че Мелник 55 е винен сорт грозде /моля, не ми се смейте много/, а той се оказа с дълга и интересна история. Изобщо покрай днешната рецепта прочетох изключително интересни истор...

Последна публикация от месеца с френска кухня и бих искала да започна с виното. Le Photographe Sauvignon Blanc на "Братя Минкови" е едно от любимите ми бели вина. Изобщо всеки, който ме познава, е наясно, че аз съм особено привързана към белите вина и розето на тази изба. Докато за останалите публикации избирах първо рецептата и отделях време да открия подходящото вино, тук подходих точно в обратния ред. Опитах се да открия рецепта, семпла и същевременно достойна да си партнира с това изключително вино.  Le Photographe Sauvignon Blanc е едно от най-елегантните бели вина, които съм опитвала. Сухо и свежо, без да е натрапчиво, оставя усещане за чисто удоволствие след всяка глътка. Имах няколко идеи с какво да го съчетая. За разбиращите от вино може би ще е кощунство, че съм избрала точно ястие от картофи, но в алтернативите все нещо ми се изплъзваше - или рецептата беше с твърде много компоненти със силно изразени вкусове, или пък ми се струваше по-подходяща за няк...

Време е за десерт. Мислех да го оставя за следващата седмица, която ще е последна от поредицата с френски рецепти, но днес ми се струва, че имаме нужда от нещо, което да ни подслади настроението.  Преди месец получих от една приятелка файл с рецепти за френски десерти /Гале, благодаря ти от сърце!/ и просто нямаше как да не се възползвам от това интересно съвпадение 😊 Направих тарта едно към едно по рецепта, с изключение на броя на ябълките. Резултатът се оказа не особено фотогеничен, но пък изключително богат на вкусове и аромати. Разкошен и доста тежък десерт, за който ми беше изключително трудно да открия подходящо вино. Този път успях, но мисля, че при следващите десерти просто ще пропускам виното. Въпреки че избраното вино беше в пълна хармония с тарта, десертните вина просто не са моите. Но за това по-нататък, сега да разкажа за рецептата.  Тестото: 250гр. брашно 250гр. студено масло, нарязано на кубчета щипка сол 80гр. студена вода Солта се ...

И така - отново е неделя и е време да представя втората рецепта, която приготвих на тема "Френска кухня". Спомените ми за тази рецепта датират от времето, когато гледах филма "Джули и Джулия" за първи път. Беше сигурно преди 10 години. Спомням си, че бях много впечатлена от филма, от рецептите, от книгата, която прочетох по-късно, но така и не направих някоя от рецептите. Е, сега дойде времето за Coq Au Vin 😉 Интересното тук е, че докато разглеждах десетките публикации по блогове за тази рецепта, осъзнах, че аз всъщност съм приготвяла нещо подобно и преди това, но просто с различна техника на готвене. Все пак кой не е приготвял месо с вино и зеленчуци в гювеч 😀 Предизвикателството - да изглежда добре на снимките. А с моите оскъдни умения да правя снимки и със спецификата на червеното вино да е изключително фотогенично в чаша, но не и в чиния, това се оказа една съвсем нелека задача. Линк към рецепта няма да публикувам, тъй като не спазвах дословно такав...