Porcini risotto/ Ризото с манатарки и оранжево вино

Малко се забавих с рецептата този път, но знаете как е - Цветница, тренировки за козунаци, време за семейството и т.н. Ще се реванширам с представянето на едно интересно вино, съчетано с елегантно ризото, както и с обещанието че няма да досаждам с рецепти навръх Великден ;) 

Да започнем с виното: Вече разказах как се подготвях онлайн с виното за италианския месец. Така попаднах на рекламираното като "универсален партньор за храна" Bulgarian Heritage Orange Димят. Обещанието за универсалност и любопитството към атрактивния цвят предопределиха моя избор. Според баща ми Димят е един от широкоразпространените в България сортове грозде за приготвянето на бюджетни вина - мнение, което ме направи още по-нетърпелива да разбера подценен ли е сортът и удачен ли се е оказал изборът ми.

Моето впечатление - от първото опитване ми напомни за домашно вино. Това не е непременно нещо лошо, просто аз обичам изчистени бели вина. Предполагам обяснението за това мое усещане се крие във факта, че това е бяло вино, приготвено по технологията за червено, откъдето идва и оранжевият цвят. Очакваше се да открия праскова и сладки подправки, но всъщност аз усетих неутралност с дървесни и землисти нотки. Не беше зле, но го определих по-скоро като безлично. Може би пък точно тази му характеристика го прави универсален партньор за храна. 

Всичко това, което усетих опитвайки виното, ме насочи към ризото с манатарки. Обожавам ризото, но си признавам, че манатарката е доста специфична за мен гъба. В едни отминали години, когато се чудех как да изразходя сериозни количества пресни и сушени манатарки, съм се спирала на какви ли не импровизации и винаги ми е било трудно да я приема, освен в случаите, когато съм използвала съвсем мъничко, колкото да обогати вкуса на ястието. Но в нея разпознах партньора за оранжевото вино, така че оставаше само да действам.

Рецептата: Рецептата, която представям днес, е от една книга от поредица на в."Труд", която майка ми подари преди много години /през 2010 очевидно, според издателските данни/, заради тогавашната ми любов към приготвянето на прясна паста. Не, че сега любовта си е отишла, напротив, дори е време да поизчистя паяжините от машината за паста :D 

Продуктите:

250гр. замразени манатарки

1 скилидка чесън

1 малка главичка лук

2 с.л. зехтин

сол

черен пипер

1 литър пилешки бульон /отново да си кажа, че използвам домашен и не знам дали би се получило с такъв от кубче/

50гр. масло

200 гр. ориз за ризото, аз използвах "Балдо", тъй като не успях да си поръчам "Арборио"

60 мл. бяло вино

50гр. настърган Пармезан

Гъбите се размразяват и нарязват на кубчета. Бульонът се загрява до кипване и се оставя настрана. Манатарките се задушават в 1с.л. зехтин, подправят се със сол и черен пипер. Тук е моментът да вмъкна, че рецептата в книгата беше със сушени манатарки. Предвид факта, че използвах замразени, ги оставих до пълното изпаряване на течността им и почти до изпържване. Накълцаната скилидка чесън се добавя към гъбите и се готви още 5 минути.

В друга тенджера се запържва лукът с 1с.л. зехтин и 15гр. от маслото. След като лукът стане златист, се добавя оризът. Разбърква се често, като се внимава оризът да не смени цвета си. Добавя се бялото вино и се оставя алкохолът да се изпари. След това се прибавя бульонът - налива се един черпак, добавят се гъбите и, едва когато оризът поеме цялата течност, се добавя още един черпак -  така, докато се използва цялото количество бульон. Тенджерата се сваля от котлона /около 15 минути отнема добавянето на бульона, оризът остава леко al dente, но всъщност е сготвен/, прибавя се останалото масло и се разбърква в една посока до постигане на кремообразна текстура. На този етап аз добавих и  настъргания пармезан, а си приготвих люспи за декорация.

Е, това е - рецептата се оказа доста точна и сполучлива. Въпреки че бързах да снимам горещо, заради съветите, че се сервира непосредствено след приготвянето, на следващия ден беше също разкошно. Както и очаквах, с виното се спогодиха, а ние се насладихме на едно изключително елегантно ризото. А аз - аз си промених отношението към манатарката.

Съвет: ако обичате като мен да си купувате разни интересни подправки от Лидл, пръснете малко спрей-олио с трюфел, наистина мъничко, тъй като ароматът е доста интензивен. Но завършващият щрих води до "Уау" ефект.

Забележка: Понеже една приятелка ме контрира, че количеството е прекалено малко, пояснявам - както се казва "Снимката е илюстративна" :D Количеството беше достатъчно за нас четиримата. Дори остана и за следващия ден, когато беше почти толкова добро, колкото непосредствено след приготвянето.

Пожелавам Светли Великденски празници на всички! Вземете най-доброто от ситуацията, в която се намираме и отделете време за предизвикателства, за които досега не е оставал ред. Като да замесите козунаци, примерно, или да си поръчате нови, интересни, непознати вина! Enjoy! И #Stayhome