Coq Au Vin, или просто пиле със зеленчуци и вино

И така - отново е неделя и е време да представя втората рецепта, която приготвих на тема "Френска кухня". Спомените ми за тази рецепта датират от времето, когато гледах филма "Джули и Джулия" за първи път. Беше сигурно преди 10 години. Спомням си, че бях много впечатлена от филма, от рецептите, от книгата, която прочетох по-късно, но така и не направих някоя от рецептите. Е, сега дойде времето за Coq Au Vin 😉

Интересното тук е, че докато разглеждах десетките публикации по блогове за тази рецепта, осъзнах, че аз всъщност съм приготвяла нещо подобно и преди това, но просто с различна техника на готвене. Все пак кой не е приготвял месо с вино и зеленчуци в гювеч 😀

Предизвикателството - да изглежда добре на снимките. А с моите оскъдни умения да правя снимки и със спецификата на червеното вино да е изключително фотогенично в чаша, но не и в чиния, това се оказа една съвсем нелека задача.

Линк към рецепта няма да публикувам, тъй като не спазвах дословно такава - промених количеството на продуктите по наш вкус, но се опитах да спазя температурата и етапите на приготвяне, които във всички прочетени рецепти бяха горе-долу едни и същи. Е, нямам и този специален съд за готвене dutch oven, който присъства в почти всички френски рецепти, които изчетох заради блога, но някой ден може и да имам възможност да споделя дали готвенето в него променя вкуса на ястието. 

Рецептата:
120 гр. бекон /аз използвах пушен бекон от Лидл/
4 пилешки бутчета, като разделих всяко на 2 части
2 скилидки чесън
3 глави лук
2 моркова
1 ч.ч. червено вино
1 ч.ч. пилешки бульон
250 гр. гъби
няколко стръкчета прясна мащерка
сол
черен пипер
1 с.л. масло
1 с.л. брашно за сгъстяване на соса

Фурната се загрява на 120 градуса.

Нарязаният на кубчета бекон се пържи до златисто. По принцип в повечето рецепти беше посочено, че се пържи в зехтин, но тъй като беконът, който използвах, беше доста мазен, реших да пропусна тази стъпка. Сложих го в тигана на слаб огън и след като пусна достатъчно мазнина, увеличих степента на котлона до получаването на златисти кубчета.

Изпърженият до златисто бекон се изважда в чиния върху кухненска хартия, за да се отцеди от излишната мазнина.

Пилешките бутчета се подправят със сол и пипер. Запечатват се от двете страни в същия тиган. Аз го направих на два пъти, тъй като в тигана се събраха 4 парчета месо. Изваждат се върху хартия.

Нарязаните на едро лук и моркови се задушават в същия тиган около 10 минути на средна температура. Добавя се нарязаният на ситно чесън, зеленчуците се подправят със сол и черен пипер, готвят се още 1 минута и в тигана се връщат беконът и пилешките бутчета. Слагат се виното, мащерката и пилешкия бульон. Тук е моментът да вметна, че не използвам бульон от кубче. Обикновено винаги имам замразен пилешки бульон. Когато варя пиле за супа, винаги си предвиждам да ми остане бульон, който замразявам. Нямам представа дали ще се получи рецептата и с бульон от кубче, но аз лично не препоръчвам този компромисен вариант.

След като ястието заври, тиганът се затваря с капак и се поставя във фурната за час. В повечето рецепти ястието се готви във фурната 45-50 минути. Аз бях леко скептична дали ще се сготви на толкова ниска температура за толкова кратко време и увеличих времето с 10 минути. Получи се идеално.

Разтопеното масло се разбърква с брашното на паста и се добавя в тигана заедно с нарязаните гъби. Пече се още 15-20 минути без капак до сгъстяване на соса и готовност на гъбите.

Аз сервирах готовото ястие с картофено пюре, приготвено по класически начин с масло и прясно мляко.

Виното:

Виното този път е Angel Merlot на Angel's Estate. Докато правех избора си на вино за тази рецепта, имах големи опасения, че няма да се получат нещата. Всички знаем, че пилето по принцип си подхожда с бяло вино. И в тази връзка изобщо не се чувствах уверена в резултата от този експеримент. Първоначално бях избрала друго вино, което ще ви представя в една от следващите рецепти. То обаче ми се стори твърде грубо, доста тежко и прекалено сухо за тази рецепта. За сметка на това с другата си пасна идеално. Нямах план Б, все пак панелката не е изба /някой ден в имението и изба ще направя/, а и ако започна да опитвам по 4-5 вина за всяка рецепта, доста трудно ще стигна до публикуване в блога😅 И тогава се сетих, че си имам една прибрана бутилка, която ми е подарък от кумовете и бях решила да оставя за специален момент. Е, това се оказа звездният ѝ миг. Това мерло е гладко, ароматно и въпреки наситения виолетов цвят, който добави към ястието, по никакъв начин не заличи вкусовете в него. Липсата на специфичната тежест, която очаквах от едно мерло, се оказа предимство при съчетаването му с пиле. И така, създадохме си специален момент - с вълнението дали се е получило ястието и с удоволствието от прекрасното вино към него. Отмятам като успешен и този опит!

Благодаря, че ме изчетохте! До следващата седмица, когато отново ще се разходим до Франция, макар и виртуално-кулинарно!