Чаша вино-щипка сол, или "Добре дошли" с хляб, сирене и чаша розе!
Здравейте и добре дошли в новото ми приключение! Честит празник, скъпи дами 😊
Неслучайно избрах тази дата да поставя началото на виртуалното си пътешествие из световните кухни и българските лозя. Вкусната храна и хубавото вино са неизменна част от всеки празник, така че това е моят подарък днес, както за мен самата, така и за всички, които ще се осмелят да се впуснат заедно с мен в това приключение. Преди да споделя първата рецепта, искам да ви разкажа малко повече за идеята на блога. Преди около два месеца у дома решихме всеки месец да опитваме рецепти от различни кухни - понякога автентични, понякога адаптирани спрямо нашите продукти, подправки, а и бюджет. Оказа се забавно, а и тъй като виното е на особена почит в моята кухня, съвсем естествено се роди идеята всяка рецепта да е придружена с подходящо /според мен, разбира се/ българско вино. Има безброй блогове за световни рецепти и безброй публикации за съчетаване на вино и храна. В моето ъгълче от блогърския свят виното ще е само българско, защото имаме прекрасни вина, които могат да завършат всяка чиния, а и на мен ми е интересно да ги откривам и експериментирам. И така - чаша вино /ясно защо/, щипка сол, защото без нея няма как, дори и в десертите 😉
Месец март ще е месецът на френската кухня - амбициозен старт с рецепти от страна, където виното и храната са превърнати в изкуство, макар че ще започнем с нещо съвършено в простотата си - хляб, сирене и чаша розе 😏
БАГЕТИ И ЗАПЕЧЕН КАМЕМБЕР
Багетите:
Още преди години, когато спонтанно /или не толкова 😉 / реших да си купя тавичка за багети, изчетох десетки рецепти. Винаги съм свързвала френските рецепти с много масло и много мляко, та представете си учудването ми, когато установих, че в класическите багети няма нито едното, нито другото. Вероятно има и ъпргейднати версии, но в класическия си вид са просто хляб от брашно, вода, мая и сол, които се превръщат във вълшебство. Това, което неизменно присъстваше във всяка прочетена рецепта, беше наличието на "закваска", чието престояване на стайна температура варираше от 6 до 10 часа. Разбира се, аз рядко, да не кажа почти никога, нямам 10 часа на разположение за две хлебчета, така че си нагодих рецептата спрямо моето време и възможности. И все пак си е занимание за почивен ден, ако държите да ги хапнете съвсем пресни и топли. Изключвам тук едни опити за багети с квас преди много години, когато нагласях фурната да се включи и изключи посред нощ и в просъница се опитвах да доловя мирис на изгоряло тесто, но това беше в един друг живот, в един друг град, някой път може и да разкажа 😁 Да се върнем на нашите багети тук и сега:
Насоките за приготвяне и начина на печене взех от тази рецепта French baguette recipe
За закваската/ кваса/ активатора за тестото /срещала съм всички тези определения в различните рецепти/:
90гр. брашно
90гр. изворна вода, леко топла - аз използвах вода от филтрираща кана, която затоплих до 34-35 градуса
1гр. суха мая
Смесваме продуктите в купа, покриваме с фолио за свежо съхранение и оставяме на стайна температура за няколко часа /както вече казах, тук инструкциите варираха от 6 до 10 часа/. Аз оставих 4 часа близо до радиатора на парното.
За тестото:
270гр. брашно
163гр. филтрирана вода с температура около 30 градуса
6гр. сол /аз използвах мелничка с морска сол/
1гр. суха мая
и...закваската
И тук започва цапаницата...Шегувам се, тестото не се меси в познатия ни смисъл на думата, тъй като е много, много лепкаво, разбърква се и се сгъва от единия край към другия, за предпочитане с някакъв инструмент, ако искате да остане все пак нещо в купата. Аз използвах пластмасова шпакла, с която измазвам тортите.
Оставяме тестото да почива 30 минути и след това повтаряме процедурата със сгъването /общо 3 или 4 сгъвания правим през 30 минути, аз направих 3/ Оформяме багетите с навлажнени ръце и оставяме да втасат още 1 час. През това време подготвяме фурната. Загряваме фурната на максимална степен, като поставяме на дъното метален съд, а решетката - на средно ниво.
Правим диагонални разрези по втасалите багети и тук аз ударих на камък. Оказа се, че сладкарският ми скалпел вече е негоден за употреба и, въпреки че използвах най-острия възможен нож, разрезите ми не се получиха много добре.
 |
И тъй като в продуктите няма съвсем нищо особено, предполагам специфичната структура на багетите с хрупкавата им коричка и шуплеста, но леко еластична сърцевина, идва от начина на печене.
Камемберът:
Тук вече пък съвсем няма нищо сложно, нищо особено и нищо по-различно от едно запечено сирене, освен комбинацията от подправки. Но пък е едно от любимите ми сирена и, въпреки простотата на приготвяне, беше изключително вкусно. Срещнах вариации с различни подправки - мащерка, босилек, риган; с мед, без мед; със сладко, без сладко; с лютив пипер, само със сол; и т.н., и т.н. Аз избах следната комбинация:
1 кутия сирене Камембер
морска сол
няколко стръкчета розмарин
прясно смлян черен пипер
щипка лют червен пипер /аз имам стрити домашни сухи люти чушки/
мед
Изваждаме сиренето от дървената кутия, разопаковаме и връщаме в кутията. Нарязваме на ромбоиди без да стигаме съвсем до дъното на кутията. Подправяме със сол, черен пипер, лют червен пипер и пресен розмарин. Печем, както е в кутията в предварително загрята на 180 градуса фурна около 20 минути /аз сложих кутията в тава, тъй като се опасявах да не протече разтопеното сирене и вместо да описвам рецепта, да стържа залепнало по дъното на фурната сирене/
Заливаме с малко мед веднага след изваждането от фурната.
Това е - толкова лесно, толкова непретенциозно, а съществременно уникално съчетание на вкусове и текстури - пикантната нотка на лютия пипер, сладостта и аромата на меда, кадифеното усещане от разтопеното сирене и специфичния му вкус, хрупкавостта на прясно изпечената багета...и чаша вино 😉
Виното:
По принцип разбиращите хора казват, че най-подходящите вина за камембера са шардоне и мерло. И аз реших, че си струва да опитам комбинация с розе. Така де, щом си подхожда и с бяло, и с червено вино, защо да не преоткрием и розето в тази ситуация. Да си призная, първо опитах с шардоне, червеното вино не ми беше на дневен ред, тъй като присъства в достатъчно други рецепти, които съм подготвила по темата на месеца. По време на репетицията за тази публикация реших да опитам два вида вино, за да направя преценка кое да представя в блога. Не, че шардонето не подхожда, напротив, но точно с това розе ми допадна повече. Избрах Zitara розе на Four friends. Хареса ми това, че е ефирно, ненатрапчиво и не доминира над останалите вкусове, а същевременно леко загатнатият му плодов му аромат е в идеална хармония с текстурата и ядковия дъх на сиренето.
Една последна вметка: Вероятно за хората, които разбират от вино и могат да определят всеки нюанс от носа до финала, тези публикации ще звучат наивно, или дори абсурдно. Аз нямам теоретични знания по темата, знам само дали едно вино ми допада или не, както и в каква комбинация. Е, надявам се да се посетя сомелиерски курс в някой светъл ден😉. Но в крайна сметка идеята на блога е различна и съвсем простичка - да се забавляваме и да се наслаждаваме без заявки за претенциозност и разбирачество 😊
Това беше като за първи пост. Благодаря, че ме изчетохте! Честит празник и enjoy! До следващата седмица 😊
Коментари
Публикуване на коментар