Tarte Tatin/ Тарт Татен/ Ябълков тарт

Време е за десерт. Мислех да го оставя за следващата седмица, която ще е последна от поредицата с френски рецепти, но днес ми се струва, че имаме нужда от нещо, което да ни подслади настроението. 

Преди месец получих от една приятелка файл с рецепти за френски десерти /Гале, благодаря ти от сърце!/ и просто нямаше как да не се възползвам от това интересно съвпадение 😊 Направих тарта едно към едно по рецепта, с изключение на броя на ябълките. Резултатът се оказа не особено фотогеничен, но пък изключително богат на вкусове и аромати. Разкошен и доста тежък десерт, за който ми беше изключително трудно да открия подходящо вино. Този път успях, но мисля, че при следващите десерти просто ще пропускам виното. Въпреки че избраното вино беше в пълна хармония с тарта, десертните вина просто не са моите. Но за това по-нататък, сега да разкажа за рецептата. 

Тестото:

250гр. брашно

250гр. студено масло, нарязано на кубчета

щипка сол

80гр. студена вода

Солта се разтваря във водата. Брашното се пресява и се смесва с нарязаното масло. /Аз използвах чопъра на кухненския робот, но ако се работи на ръка, трябва да се действа много бързо, за да не се разтопи маслото от топлината на ръцете./ Смила се за кратко до образуването на трохи и постепенно се налива вода до събиране на тестото на топка.

Тестото се увива във фолио за свежо съхранение и се прибира в хладилник за 20 минути. На този етап аз леко се усъмних в крайния резултат. Тестото ми се струваше твърде меко и имах подозрения, че вместо с тарт Татен за десерт, ще приключим с шприц бисквитки. Но реших да се придържам към рецептата и не сгреших. След 20 минути в хладилника, тестото беше готово за разточване.

Охладеното тесто се разточва на правоъгълник върху набрашнена повърхност.

Правоъгълникът се разделя мислено на три части и краищата се прихлупват към средата, за да се получи нещо като плик. Завърта се на 90 градуса, отново се разточва и сгъва, и така 3-4 пъти, аз го направих 5 пъти за всеки случай. Едно време, когато в стария блог показвах рецепта за кроасани, тази част с прегъването и разточването ми беше най-досадна. Но там самото тесто беше различно, между разточванията се изчакваше доста време и целият процес отнемаше няколко часа. Тук се оказа, че не се влагат почти никакви усилия, дори ми беше приятна частта с разточването, и в крайна сметка се получава изключително успешно многолистно тесто.

Така - готовото тесто се увива във фолио за свежо съхранение и се прибира в хладилник за 2 часа.

Плодовата част:

200гр. захар„

150гр. масло

7 ябълки /по рецепта бяха 10, но моят съд събра точно 6 ябълки и половина/

Ябълките се почистват и се нарязват на по-едри парчета. Аз ги поставих в съд със студена вода и изцедени лимони, но въпреки всичко леко потъмняха, докато им дойде редът. Няма страшно, така или иначе ще се готвят с карамел :) 

Захарта се карамелизира в съда, в който ще се пече тарта. Добавя се маслото и се разбърква до разтопяването му и получаването на сос. Ябълките се подреждат плътно върху карамелената смес и се готвят десетина минути до омекване.

И тук идва интересната част. Всички сме чували историите за създаването на Тарт Татен. И тази за забравеното тесто, което просто е метнато върху тигана, за да не се наложи да се изхвърлят ябълките; и онази - за идеята да се предложи на гостите на хотел Татен някакъв по-различен десерт; и онази - за умишленото "обръщане" на реда на продуктите, защото е по-лесно. На мен изобщо не ми беше лесно. В рецептата пишеше внимателно да се подпъхнат краищата на тестото под плодовете. Е, това се оказа мисия невъзможна. В момента, в който метнах студеното маслено тесто, върху топлите ябълки, то заживя свой живот и изобщо не се впечатли от усилията ми да следвам инструкциите.

Тестото се надупчва с вилица и тартът се пече 25 минути в загрята на 180 градуса фурна.

Изчаква се леко да се охлади и се обръща.

В рецептата беше записано да се сервира топъл с бита сметана или сладолед. Аз избрах втория вариант и го препоръчвам. Десертът е доста тежък и има нужда от баланса, който му осигурява лекият ванилов сладолед.

Виното:

Вече загатнах в началото на публикацията, че срещнах големи трудности при избора на вино. Оказа се, че почти не се предлагат български десертни вина в магазинната мрежа. Сладките и десертните вина не са моето нещо, почти нищо не знам за тях и се ориентирах единствено по описанията на производителите. В крайна сметка Orpheus се оказа на точното място в точното време и вероятно ще се хареса на любителите на шери, порто и мадейра. Не мога да отрека, че е успешно в мисията си да поглези сетивата като завършек на този простичък като продукти и изпълнение, но изключително въздействащ като вкус десерт. 

Благодаря, че ме изчетохте! До следващата седмица, когато ще представя последната рецепта от поредицата "Френска кухня". А дотогава - #stayhome